Блог

Екипът на ресторант Вила Марциана - Варна отдава голямо значение на родните гастрономически традиции. За наша радост световната организация Slow Food също подхожда с внимание и уважение към българските кулинарни обичаи и местните животински и растителни видове. Запознайте се с българските продукти и видове, попадащи под егидата на Slow Food. Дали някои от тях могат да бъдат открити в ресторантите на Варна?

Каракачанската овца

Каракачанската овца попада под oпеката на организацията, пазител на биоразнообразието по света, преди повече от пет години. В миналото този вид овце е бил широко разпространен в България, като в началото на 20-ти век каракачанските овце наброяват около половин милион. Днес, поради трудното им отглеждане и безотговорното им използване от готвачите в много заведения, овцете от тази порода са приблизително 400. От всяка овца се добиват около 50-60 литра мляко на сезон. Млякото от каракачанска овца е с богат вкус и масленост от 6.5 до 8%. От него се произвежда прекрасно сирене и кисело мляко, които готвачите в най-добрите ресторанти във Варна и България поднасят на гостите си по впечатляващи начини, позволяващи открояването на техния неповторим вкус.

Меурче – уникален пазител на българския вкус

Всеки кулинарен майстор знае колко е трудно да се открие колбас, който да е вкусен, но не пушен. Когато представители на Slow Food попадат на традиционния за село Горно Драглище колбас, наречен от местните „меурче“, те веднага осъзнават неговия културен, социален и икономически потенциал. Екипът на рубриката „Вила Марциана, ресторантите на Варна и Slow Food“ отбелязва, че меурче се приготвя от кълцано и обработено свинско месо, пълнено в мехур. По стара разложка традиция меурче се приготвя единствено от жените в семейството. След като се нарежe и овкуси с черен пипер, сол, кимион, кориандър и други подправки, меурчето се пълни в пикочния мехур на прасето, за да се получи кръгла наденица с тегло около 2 килограма. Студената зима в региона позволява изсушаването на колбаса, без да има нужда от опушване. През пролетта меурчето се премества в специално пригодени дървени сандъци, като се заравя в пепел и узрява за период до 16 месеца. Истински майсторлък, до който гастрономите си струва да се докоснат!

Смилянският фасул, значението му за Slow Food и за ресторантите във Варна

Родопските кулинарни традиции се интерпретират от готвачи не само в родните ресторанти, но и по цял свят. Неизменна част от тях е смилянският фасул, който местните отглеждат вече повече от 250 години. В село Смилян фасулът се отглежда според принципите на органичното производство, в малки количества (не повече от 200 килограма на производител). Това го превръща в особено ценен продукт за почитателите на чистия български вкус. Екипът на блог  „Ресторанти Варна“ информира, че смилянският фасул има две основни разновидности. Първата е по-едра, с шарени бели и лилави зърна и се използва в салати или за паниране. Вторият сорт смилянски фасул е по-дребен, с кафяви зърна на черни ивици и с него се приготвят традиционни български яхнии.

Зеленото сирене от с. Черни Вит

Родният еквивалент на френското синьо сирене -  зеленото сирене от с. Черни Вит - все още е малко популярен. За щастие, представителите на Slow Food са му отделили необходимото внимание, определяйки го като един от своите президиуми. А как се приготвя зеленото сирене и среща ли се то в ресторантите на Варна? От месец май до юли всяка година овцете в селото се доят ръчно по два или три пъти на ден, като след всяко доене започва процесът по производството на сирене. Процедурата започва с добавяне на сирище и в някои случаи – със смесване с козе мляко, след което предстои двучасово подквасване. За да добие желания вид, зеленото сирене се нарязва на парчета, поставя се в дървена кутия, увито в кърпа, затиска се с два големи камъка и се оставя да се отцеди от саламурата. След това осолените с едра сол парчета сирене се наслагват на слоеве в дървени качета, като така могат да престоят до 2 години. Плесента започва да се формира след отварянето на тези дървени съдове, когато под въздействието на влагата тя покрива външната част на сиренето. А сега си представете разкошно червено вино в комбинация с българско зелено сирене? Истинска наслада, нали?

Розовите домати – на почит в ресторантите на Варна и по света

Какво е лятна вечеря без салата от вкусни розови домати? Според екипа на рубриката „Вила Марциана, ресторантите на Варна и Slow Food“ изключително положителен факт е признаването на вкусовите качества на розовите домати не само от местните гастрономи и кулинари, но и от световна организация като Slow Food. През 2013 година защитниците на биоразнообразието обявяват розовите домати от село Куртово Конаре за един от петте си президиума в България. Този вид домати се отличават с тегло от 300 до 500 грама, тънка люспа и липса на пукнатини. Те са много месести, което в комбинация в неповторимия им вкус ги прави предпочитани при приготвянето на свежи салати. Сладостта на розовите домати е на пиедестал в регионите, където те се произвеждат и по този повод местните често употребяват израза „сладък като розов домат“.

Това са настоящите президиуми на България в  Slow Food International. Екипът на блог „Ресторанти Варна“ е убеден, че световната организация тепърва ще се изумява и впечатлява от родните кулинарни традиции. А междувременно не пропускайте да се насладите на чиста храна, приготвена според принципите на Slow Food в ресторант Вила Марциана – Варна!

Още от рубриката „Вила Марциана, ресторантите на Варна и Slow Food“

Към всички рубрики от блог „Ресторанти Варна“